Мароко събира крайбрежие, планини и пустиня и всяка от тези среди е оставила отпечатък върху градовете. Най-красивите градове в Мароко са различни по характер, затова разходката из тях се превръща в отделно преживяване. Който тръгне без план, бързо разбира, че всяко място има свое темпо.
Марракеш е най-познатият вход към страната и често е първата спирка на пътуването. Старата му част е гъста, топла на цвят и пълна с движение, а площадите вечер се изпълват с хора и музика. Недалеч от суетата има спокойни градини, където е хубаво да се спре по средата на деня и да се изчака жегата. Градът дава бърза представа за онова, което привлича пътешествениците тук.
Фес е по-строг и по-стар по дух. Тук се усеща как градът е растал с векове и как улиците са се нареждали една до друга. Разходката из него изисква търпение, защото посоките се губят лесно. Затова мнозина тръгват с водач, който познава проходите и отвежда до местата, които си струва да се видят. Старата част на Фес днес е защитена и се поддържа внимателно, което пази облика и на обикновените къщи.
Шефшауен е град с наситено сини стени и се помни най-вече с цвета си. Той лежи в планината и е по-хладен от равнините, което го прави приятна спирка през горещите месеци. Малкият му размер позволява да се обходи спокойно за един ден. Стените на всяка къща са в различен нюанс, а синьото се подновява редовно, за да не избледнее.
Казабланка е друг свят. Тя е модерна, забързана и с по-делови характер от останалите, а крайбрежната ѝ част дава въздух след тесните улички на старите градове. Рабат до нея съчетава столичен ритъм със спокойни крепостни стени край океана. Есауира, сгушена на брега, е прочута със синьо-белите си фасади и с рибарското си пристанище. Уарзазат гледа към пустинята и към кинопланините наоколо, а Танжер носи смесица от европейско и местно влияние.
Старите квартали са сърцето на мароканските градове и именно там разходката става най-интересна. Медините са лабиринт от улички, дюкяни и работилници, в които занаятчиите работят пред очите на минувачите. Снимането тук иска такт, защото хората не са експонати.
Пазарите предлагат подправки, тъкани, кожа и керамика, подредени в наситени цветове. Цененето е част от самия пазар и се води спокойно, защото бързането не помага. Има и закрити покрити пазари, които дават сянка в най-топлите часове, а разходката между сергиите е приятна и без конкретна покупка. Учтиво е човек да попита, преди да насочи обектива към работещ човек или към нечий дом.
Светлината е най-мека рано сутрин и привечер, когато сенките се удължават и стените показват истинския си цвят. По обед слънцето е високо и плоските кадри губят дълбочина. Затова разходките за снимки се планират най-добре в двата края на деня, когато улиците са и по-малко натоварени.
Културата на страната се усеща най-добре край масата. Ястията се готвят бавно и често се поднасят в общ съд, около който се събират няколко души. Подправките са смесени, а не люти сами по себе си, и придават на гозбата онзи дъх, който се помни. Хлябът присъства почти навсякъде и се използва вместо прибори в много семейства. Затова храненето тук е по-скоро повод да се седне заедно, отколкото бърза спирка.
Има и напитки, които са част от всекидневието. Чаят с мента се пие бавно и се налива от високо, а кафето се сервира гъсто и силно. Вечер край улицата се усеща как градът сменя темпото си, когато жегата отмине.
Занаятите също са част от културата и се виждат в дюкяните, където се работи кожа, мед и керамика. Музиката звучи на площадите и в малките чайни, а всеки регион има свой ритъм. Празниците следват религиозния календар и променят дневния ход на града, затова е полезно да се съобрази планът с тях.
Придвижването в страната е по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед. Между големите градове има влакове и автобуси, а разписанията са сравнително редовни. По-малките места се свързват с общи таксита, които тръгват, когато се съберат достатъчно хора. Този начин е разпространен и е удобен за по-къси разстояния в рамките на деня.
В старите квартали е най-добре да се ходи пеша, защото улиците не са пригодени за автомобили. За ориентиране помага да се следи посоката на слънцето и да се пита при нужда. Кола под наем дава свобода между градовете, но изисква внимание по планинските пътища.
Между по-далечните точки понякога има и вътрешни полети. Те пестят цял ден, макар да изискват пристигане на летището по-рано.
Сезонът влияе най-силно върху усещането за разходка. Пролетта и есента са най-меки, с умерени температури и ясно небе, затова в тях лесно се обикаля цял ден. Лятото е горещо в равнините и във вътрешността, но планините и брегът остават по-поносими. Тогава е добре разходките да се правят рано сутрин и късно следобед.
Зимата е мека по юга и студена по планините, където понякога пада сняг. Пустинните райони са най-приятни именно извън лятото, когато жегата не е толкова тежка. Който тръгва през зимата, е добре да предвиди топли дрехи за вечерите в планината.
Изборът на град е въпрос на вкус. Който търси движение и цвят, се насочва към старите квартали и пазарите. Който предпочита спокойствие и хладина, търси планините и брега. Съчетаването на няколко места дава най-пълна представа за страната, стига темпото да остане човешко.
